Riccia crustata Trab.
Сем. Ricciaceae– Ричиеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(iii)]. Видът е включен в Червената книга на мъховете в Европа с категория „уязвим“.
Морфология и биология. Едногодишен талусен чернодробен мъх, образуващ неправилни розетки. В свежо състояние талусът е синкавозелен, а в сухо – белезникав и чуплив с ясно забележима под лупа зърнеста структура поради кълбовидно издутите и инкрустирани с варовик епидермални клетки. На дължина достига 2–4 mm, а на широчина е около 1 mm, в средата с дълбок и тесен жлеб. В България не са намерени фертилни индивиди.
Местообитания и популации. Среща се върху открити варовити почви в разредени тревисти и храсталачни местообитания с участие на червена хвойна. Популациите са с ограничено разпространение, отличават се с ниска плътност, нисък темп на нарастване и непостоянна численост, свързана с динамиката на климата през годините (редуване на по-сухи и по-влажни години).
Разпространение в България. Пирин (Ю. – хълмът източно от с. Нова Ловча, Гоцеделчевско).
Общо разпространение. Балкански полуостров (само в България), Франция, Естония, Беларус, Северна Африка, Средна и Западна Азия. Медитерански вид.
Отрицателно действащи фактори. Утъпкване, разораване за селскостопански дейности, залесяване, замърсяване на въздуха. Прекратяването на пашата и обрастването с дървета и храсти водят до загуба на подходящите за вида микроместообитания, каквито са варовитите почви с разредена тревна растителност.
Предприети мерки за защита. Находището на вида е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на динамиката в развитието на популациите и темповете на нарастване. Необходимо е видът да бъде защитен чрез Закона за биологичното разнообразие. Находището да се обяви за защитена територия, което ще съхрани ощеMannia triandra – вид от Директивата за хабитатите, Бернската конвенция и Закона за биологичното разнообразие.
Литература: Petrov, 1966a.
Автор Анна Ганева
