Златовръх
Rhodiola rosea L.
Сем. Crassulaceae – Дебелецови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR A4d; B2ab(iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с дебело, месесто коренище, което има аромат на рози. Цветоносните стъбла многобройни, високи 25–30 cm. Листата закръгленоовални, приседнали, голи, червеникаво-синкави. Съцветията щитовидни, многоцветни. Цветовете 4–5-делни, с дълги дръжки, еднополови, обикновено бледорозови, светложълти или тъмножълти. Мехунките дълги 6–8 mm, многосеменни, зеленикави и червеникави. Семената дълги до 2 mm. Цв. VI–VIII, пл. VIII–IX. Размнножава се вегетативно и със семена.
Местообитания и популации. Среща се по каменисти и скалисти места в по-високите части на планините, над горната граница на гората. На много места обитава сипеи и райони в близост до късно топящи се снежни преспи, което осигурява достатъчна почвена влажност. Находищата в Стара ланина и Пирин са представени от малочислени популации. Най-многочислени, заемащи значително проективно покритие, са популациите в Рила планина.
Разпространение в България. Стара планина (Зап., Ср.), Рила, Пирин; на 2000–2600 m н. в.
Общо разпространение. Европа, Сибир, Югозападна Азия (Мала Азия), Централна Азия, Японо-Китайска област, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Събира се като лечебно растение за лични нужди, за търговия в страната, за международна търговия, лавини, ниска плътност на популациите.
Предприети мерки за защита. Основната част от находищата попадат в границите на националните паркове „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“, природен парк „Рилски манастир“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Активно отглеждане на вида в култура с оглед на задоволяване на нуждите на пазара и строг контрол върху естествените находища.
Литература: Вълев, 1970; Evstatieva & Revina, 1985; Vladimirov & Kozhuharov, 1997; Todorova et al., 2006.
Автор Теньо Мешинев
