Миртолистен рододендрон
Rhododendron myrtifolium Schott
Сем. Ericaceae – Пиренови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii)+2ab(ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Храст висок до 50 cm, вечнозелен. Листата приседнали, последователни, целокрайни, кожести, отгоре лъскавозелени, отдолу ръждивокафяви. Цветовете 3–7, във връхни щитовидни съцветия, розово-червени. Кутийките дълги 4–6 cm. Формира многобройни дребни семена. Цв. V–VІ, пл. VІІІ–ІХ. Размножава се със семена и вегетативно. Възобновяването е силно ограничено.
Местообитания и популации. Обитава каменисти, скалисти и тревисти места във високопланинския пояс. Образува групи или се развива поединично в зоната на клека и сибирската хвойна. Участва в съобщества, отнасящи се към съюзитеRhododendro - Vaccinion Br.-Bl. ex G. et J. Br-Bl. 1931 иPinion mugi Gams 1936. В съобществата освен клек и хвойна, най-често се срещат черна и червена боровинка и връшняк.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – Юрушка грамада, Марагидик, Куру дере, Малкото пръскало), Рила (Белмекен – Котлите); 1900–2500 m н. в.
Общо разпространение. Западна Русия, Югоизточна Европа (Румъния – Източни и Средни Карпати, България, Р Македония).
Отрицателно действащи фактори. Активизиране на рекреационната и туристическата дейност в Рила и Стара планина, свързано с прокарване на черни пътища и строителство на инфрактруктурни съоражения. Събиране за декоративни цели, възникване на пожари, слаби възобновителни способности.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите се намират в границите на нацонален парк „Централен Балкан“ и национален парк „Рила“ – резерват „Ибър“. Находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Не са необходими специални мерки.
Литература: Анчев, 1982.
Автор Ива Апостолова
