Яворкова клопачка
Rhinanthus javorkae Soó
Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,v)]. Български ендемит.
Морфология и биология. Едногодишно полупаразитно растение. Стъблото високо 5–30 cm, просто или в горната част слаборазклонено, зелено, голо или с редки власинки. Листата срещуположни, приседнали, ланцетни до линейни, назъбенонапилени. Прицветниците по-дълги от чашката, тяснотриъгълни, влакнести, на върха заострени, по края със зъбци на върха с осилче. Чашката мъхестовлакнеста. Венчето двуустно, жълто, венечната тръбица рязко извита, с отворено устие, горната устна със зъбчета, долната 2 пъти по-къса, триделна. Плодът плоска кутийка. Цв. VI–VII, пл. VII–VІІІ. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава варовити скали, каменисти, затревени места и свлачищни конуси. Участва в състава на скалната растителност в пояса на иглолистните гори. Популацията е малочислена, формира групировки, състоящи се от 4–5 до 10–12 индивида.
Разпространение в България. Пирин (Сев. – Бъндеришката долина, циркус Малък Казан, между вр. Голям Казан и Премката, под върховете Вихрен и Кутело); 1700–2500 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата, унищожаване от туристи и вследствие на свличане на скални маси, малочислени популации.
Предприети мерки за защита. Находищата на вида попадат в границите на национален парк „Пирин“, част от тях са в резерват „Баюви дупки – Джинжирица“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е детайлно проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида. Видът да се включи в списъка на защитените растения.
Литература: Василев, 1984; Асенов, 1995; Peev, 2006.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
