Рилски ревен
Rheum rhaponticum L.
Сем. Polygonaceae – Лападови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,v); C2a(i)]. IUCN(R), ЗБР, БК. Български ендемит. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с дълги, дебели корени. Стъблото 1–1,5 m високо, голо, кухо. Приосновните листа едри, повече от 30 cm в диаметър, с дълги дръжки; долните и средни стъблови листа с по-къси дръжки, най-горните дребни, приседнали. Съцветието силно разклонена, пирамидална метлица. Цветовете с бял или зеленикав 6-делен околоцветник. Плодът трикрило орехче. Цв. VI–VIII, пл. VIII–IX. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава влажни тревисти и скалисти места край потоци върху силикатни и варовити терени в Рила. Популацията е фрагментирана, изградена от единични до няколко десетки индивиди, заемащи от 2 до 10 m2 площ. В резултат на падането на лавина в Белия улей близо до Рилския манастир, е установено намаляване на броя на индивидите и заеманата площ (20 индивида, 2002 г.).
Разпространение в България. Рила (Северозападна и Средна); между 1700 и 2500 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата, падането на лавини, малочислени популации.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата на вида се намират на територията на национален парк „Рила“ и природен парк „Рилски манастир“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Забележка. Поради широкото култивиране на вида в Европа и наличието на близкородствени сибирски и средноазиатски видове, въпросът за автохтонния и ендемичен характер на рилския ревен в България е неизяснен.
Литература: Вълев, 1966; Станев, 1984; Libert & Englund, 1989; Ganchev, 2006.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
