Стояново лютиче
Ranunculus stojanovii Delip.
Сем. Ranunculaceae – Лютикови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2b(iii)c(iii); C2a(i)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с грудковидни корени и столони, гъсто копринесто-сребристо влакнесто. Стъблото високо 40–50 cm, в горната половина с 3–8 разклонения, всяко завършващо с по един цвят. Приосновните листа на дълги дръжки, 3-делни. Стъбловите листа 1–3, приседнали, триделни. Цветовете 3–3,5 cm в диаметър. Чашелистчетата влакнести, по време на цъфтеж подвити надолу. Венчелистчета жълти. Плодовете орехчета с брадавички и изправени или подвити носчета. Цв. VІ, пл. VII–VІІІ. Размножава се предимно вегетативно, по-рядко със семена.
Местообитания и популации. Расте по влажни местообитания в буковия пояс до 1200 m н. в., предимно върху варовикова основа и плитки хумусно-карбонатни почви. Участва в състава на тревни съобщества от валезийска власатка и на скални растителни групировки. Популациите са малочислени, силно разпокъсани и с много нисък възобновителен и миграционен потенциал.
Разпространение в България. Родопи (Зап. – с. Равногор, Ср. – с. Латинка). Посочва се за Тракийска низина.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Ниският възобновителен и миграционен потенциал на вида. Специфичният хабитат към който е привързан, пашата и утъпкването.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на биологията и екологията на вида, оценка на степента на въздействие на отрицателните фактори и мониторинг на състоянието на популациите. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово и изготвяне на План за действие за опазване на вида.
Литература: Делипавлов, 1984; Delipavlov, 1971; Vassilev, 2006.
Автор Светлана Банчева
