Ranunculus sphaerospermus Boiss. & Blanche
Сем. Ranunculaceae – Лютикови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2b(ii)c(iii)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото високо 30–40 cm, голо. Листата дълги 5–10 cm, нишковиднонаделени, по-къси или равни на междувъзлията, обикновено триделни; средният дял по-къс от страничните. Цветовете 2–3 cm в диаметър, единични в пазвите на листата. Цветните дръжки при орехчетата дълги 7–8 cm. Венчелистчетата бели, 2 пъти по-дълги от чашката. Плодовете сферични орехчета, около 1 mm в диаметър, голи, със слабо подвити носчета. Цв. ІV–VІІ, пл. VIІ–ІХ.
Местообитания и популации. Расте из блатата и временни локви, в равнините. Видът е с много ограничено разпространение у нас.
Разпространение в България. Тракийска низина (местн. Кючукчаир край река Марица, Свиленградско); до 200 m н. в. Посочва се за Черноморско крайбрежие.
Общо разпространение. Южната част на Балканския полуостров (Албания, България, Събрия, Турция); Югозападна Азия; Северна Африка; Индо-Хималайската област.
Отрицателно действащи фактори. Отводняването на заблатените места и естественото засушаване. Ниският възобновителен и миграционен потенциал на вида, малката площ на популациите и специфичният хабитат, към който е привързан.
Предприети мерки за защита. Находището попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Мониторинг на състоянието на популациите, събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово и изготвяне на План за действие за опазване на вида.
Литература: Пенев, 1970; Коева, 1984.
Автор Светлана Банчева