Кладенчово лютиче

Ranunculus fontanus C. Presl

Сем. Ranunculaceae – Лютикови

Природозащитен статут. Застрашен [EN B2аb(iii)].

Морфология и биология. Едно- до многогодишно тревисто растение. Стъблата дълги 5–25(30) cm, полегати или пълзящи, вкореняващи се във възлите. Листата цели, разположени по цялото стъбло, широкоелиптични до широкояйцевидни, на върха с 2–3 къси зъбчета, в основата с къси дръжки и листни влагалища. Цветовете 0,5–0,6 cm в диаметър, връхни и в пазвите на листата. Цветните дръжки голи. Венчелистчетата жълти, малко по-дълги от чашката. Плодовете орехчета, дълги около 1–1,5 mm, голи. Цв. V–VІІ, пл. VI–ІХ.

Местообитания и популации. По влажни и мочурливи ливади и край бреговете на планинските потоци. Популациите са много силно разпокъсани, със слаби миграционни способности и строго привързани към специфичен хабитат.

Разпространение в България. Стара планина (Ср.), Знеполски район, Западни гранични планини, Пирин (Ю.), Рила, Родопи, Тракийска низина; до 2000 m н. в.

Общо разпространение. Централното Средиземноморие и Балканския полуостров.

Отрицателно действащи фактори. Отводняването на заблатените места и естественото засушаване. Ниският миграционен потенциал и специфичният хабитат, към който е привързан.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Литература: Пенев, 1970; Assyov & Vasilev, 2004; Petrova & Vassilev, 2006.

Автор Светлана Банчева


Кладенчово лютиче (карта на разпространението)

Кладенчово лютиче (илюстрация)