Тракийски дъб
Quercus thracica Stef. & Nedjalkov
Сем. Fagaceae – Букови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(v); D]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Дърво с височина 5–6 m и около 60–70-годишна възраст. Листата дълги 4–8(10) cm, кожести, по ръба бодливи, презимуващи и опадващи през пролетта. Мъжките съцветия (реси) с 3–5 cm дълги пухести дръжки, женските по 2(5) на обща дръжка до 1,5 cm дълга. Плодовете обикновено единични, купулата полусферична, покрита с наплъстени люспи. Плодът късояйцевиден жълъд, дълъг 2 cm, 1,5 cm в диметър. Цв. V, плодовете узряват през октомври на втората година. Опрашва се от вятъра. Размножава се чрез семена, разпространявани зоохорно и барохорно.
Местообитания и популации. Расте в разредени храсталаци отQuercus cerris ,Q .frainetto ,Carpinus orientalis ,Juni р erus oxycedrus и др. върху канелена горска почва в ксеротермния дъбов пояс, на силикатен терен. Установени са само 2 индивида, растящи на площ от няколко m2.
Разпространение в България. Родопи (Изт. – край шосето между селата Сърнак и Кандилка, на около 7–8 km югозападно от Крумовград, Кърджалийско); на около 450 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Изключително ограниченото разпространение и числеността на популацията, представена само от 2 индивида в район със силна антропогенна повлияност застрашават вида от пълно унищожаване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището е оградено. Попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Обявяване на част от територията около находището за защитена. Изследване на възможностите за размножаване, отглеждане и реинтродукция в естествения хабитат, въвеждане в култура в дендрариуми и ботанически градини. Съхраняване на жълъди в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Стефанов, Недялков, 1956; Ганчев, Бондев, 1966; Недялков, 1984; Велчев, 1992; Stefanov, 1972.
Автор Стефан Станев
