Местенски дъб
Quercus mestensis Bondev & Gancev
Сем. Fagaceae – Букови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR A4cd; B1ab(ii,iii,v)+2ab(ii,v)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Листопадно дърво, високо 15–20 m. Едногодишните и двугодишните клонки кафяво-жълтеникави, напластено светложълтеникаво влакнести. Листните дръжки полуцилиндрични, дълги 5–8 mm, напластени. Листата полукожести, обратнояйцевидни, дълги 5–11 cm и 3–6 cm широки, гъстовлакнести, в основата отрязани, рядко сърцевидни или клиновидни. Мъжките цветове събрани в реси, женските по 2–3 на къси дръжки. Плодната дръжка дълга 6–25 mm, гъстонапластена. Жълъдът продълговатояйцевиден, купулата кълбовидна до слабоконична. Цв. V, пл. IX–Х. Ветроопрашващо се растение. Размножава се със семена и издънково.
Местообитания и популации. Расте върху умерено влажни крайречни места на делувиални-алувиални почви. Участва единично в състава на гори отQuercus dalechampii ,Ulmus minor ,Acer campestre и др. Популацията му е изградена предимно от млади, често с храстовидна форма, индивиди с издънков произход. Старите дървета са единични индивиди.
Разпространение в България. Рила (западно от гр. Белица, във водосбора на р. Места). Установени са индивиди в следните местности: Трестеник (класическо находище), под с. Годлево, в местн. Генерал Ковачев, край Драглищка река и при с. Долно Драглище.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Залесяване, дърводобив, пожари, ограничен ареал и малочислена популация.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите и мониторинг на състоянието им. Информиране на местните общности и разработване на План за действие за опазване на вида и обявяване на защитена територия.
Литература: Бондев, 1984, 1992.
Автор Чавдар Гусев
