Пърнар
Quercus coccifera L.
Сем. Fagaceae – Букови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Вечнозелен храст, по-рядко дърво. Едногодишните клонки кафеникави, гъстонапластени или с разредени, опадливи, дребни, звездовидни власинки. Пъпките яйцевидни, тъпи. Прилистниците линейни, тъпи, бързоопадливи. Листата кожести, назъбени, на върха на зъбците с бодилчета, рядко петурата целокрайна, отгоре тъмнозелена, с разпръснати власинки, отдолу по-светла, пухеста, бързо оголяваща. Мъжките цветове единични, групирани в увиснали реси; оста на мъжките реси пухеста; оста на женските съцветия напластена или гола. Плодът светлокафяв жълъд. Цв. V, пл. VIII–X на втората година. Размножава се със семена и издънки. Има слабо възобновяване.
Местообитания и популации. Обитава силикатни и варовити терени с плитка почва в югозападната част на страната. Имал е по-широко разпространение у нас. Бил е обект на паша, добиване на дърва за огрев, изсичане за домакински нужди, разкриване на обработваеми площи. Сега формира съобщества главно при селата Каменица и Калиманци. В останалите находища в Струмската долина площите не надвишават няколко десетки km2. Популацията е фрагментирана, изградена от индивиди предимно с вегетативен произход.
Разпространение в България. Струмска долина (южно от Кресненското дефиле), долината на Места (между селата Гърмен и Дебрен), Пирин (Ю. – с. Калиманци, с. Бельово, с. Пирин, с. Петрово), Родопи (Изт. – единични култивирани индивиди: селата Аврен и Каялоба); 90–400 m н. в.
Общо разпространение. Средиземноморието, Португалия. В България се намира северната граница на разпространение на вида.
Отрицателно действащи фактори. Животновъдство и дърводобив.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите. Обявяване на находищата при селата Каменица и Калиманци за защитени територии.
Литература: Ганчев, Бондев, 1966; Велчев, Василев, 1982; Бондев, 1984.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
