Пролетно котенце
Pulsatilla vernalis Mill.
Сем. Ranunculaceae – Лютикови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii)+2ab(ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Коренището вертикално, на върха с няколко яйцевидноелиптични ципести листа, от които излизат стъблото и приосновната листна розетка. Стъблото високо 5–30 cm, прилегналовлакнесто. Приосновните листа презимуващи, простоперести; листните дялове обратнояйцевидни, до ½ наделени на 2–3 къси, широко триъгълни зъбчета . Стъбловите листа прилегналовлакнести, с линейни дялове. Цветовете 4–6 cm в диаметър, слабо наведени или изправени. Околоцветните листчета обратнояйцевидни, външните в основата си розови, виолетови или сини, копринестовлакнести; вътрешните белезникави. Плодовете орехчета, дълги 2,5–3 mm, призматични, късовлакнести, стълбчетата запазващи се при плода, дълги 15–22 mm. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–VІІІ.
Местообитания и популации. По каменисти и тревисти места в субалпийския и алпийския пояс. Участва в състава на тревните съобщества от гъжва, извита острица и др. Популациите са с мозаечно разпространение на индивидите и разпокъсани.
Разпространение в България. Рила (Седемте езера, вр. Близнаците, Урдина река, вр. Шатър, Ръждавица, вр. Мраморец и др.); от 2200 до 2700 m н. в.
Общо разпространение. Високите планини на Европа – на север от 63° в Скандинавския полуостров, на юг до Северна Испания, Северна Италия и България.
Отрицателно действащи фактори. Привързаността на вида към специфичен хабитат, ограниченото разпространение в България, унищожаването на индивиди от туристи, утъпкването от животни.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популацията на вида попада в национален парк „Рила“ и природен парк „Рилски манастир“. Находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите. Съхраняване на семенен материал в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Йорданов, Кожухаров, 1970; Коева, 1984.
Автор Светлана Банчева
