Славянско котенце
Pulsatilla slaviankae (Zimmer.) Jordanov & Kozuharov
Сем. Ranunculaceae – Лютикови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii)+2ab(iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Коренището мощно, силно разклонено, в горната част с едри, елиптичноланцетни, ципести листа, от които излизат стъблото и приосновната листна розетка. Стъблото високо 20–40 cm, изправено, гъсто копринестовлакнесто. Приосновните листа развиващи се след прецъфтяване, копринестовлакнести, тройно до четворноперести, на дълги дръжки; стъбловите листа линейни, дълго копринестовлакнести; обвивните дълги 40–60 mm, с 33–42 линейни дяла. Цветовете 5,8–7,2 cm в диаметър, изправени. Околоцветните листчета яйцевидни, късо заострени, виолетови, копринестовлакнести от външната страна. Плодовете орехчета, 3–4 mm дълги, призматични, късовлакнести, стълбчетата запазващи се при плода, дълги 35–40 mm. Цв. ІІІ–ІV, пл. V–VІ.
Местообитания и популации. Обитава сухи, каменисти открити места в буковия и иглолистния пояс. Популациите са разпокъсани, от десетки до стотици индивиди.
Разпространение в България. Славянка (над с. Голешево и Парил), Пирин (Ю. – Лясковски връх); между 1000–1700 m н. в.
Общо разпространение. България, Гърция, Р Македония.
Отрицателно действащи фактори. Привързаността на вида към специфичен хабитат, ограниченото разпространение, ерозията.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популацията на вида е в резерват „Алиботуш“ в Славянка планина. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на биологията и екологията на вида и на ограничаващите фактори. Мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Йорданов, Кожухаров, 1970; Коева, 1984; Dimitrov & Nikolov, 1998.
Автор Светлана Банчева
