Халерово котенце
Pulsatilla halleri (All.) Willd.
Сем. Ranunculaceae – Лютикови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,v)+2ab(ii,iii,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто коренищно растение. Коренището цилиндрично, с къси корени. Стъблото високо 5–40 cm, копринестовлакнесто. Приосновните листа с дълги дръжки и 3–5 основни дяла, просто или двойноперести, често развиващи се след прецъфтяване и изсъхващи в края на лятото. Листните делчета продълговати до линейноланцетни. Стъбловите листа наделени до основата на линейни дялове, копринестовлакнести. Цветовете 5–8 cm в диаметър, изправени или слабонаклонени, звънчевидни. Околоцветните листчета елиптични или яйцевидни, виолетови, от външната страна копринестовлакнести. Плодът орехче. Цв. II–IV, пл. V–VI. Oпрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Сухи, тревисти и каменисти терени и из храсталаци, на варовик. Често се среща в съобщества наJuniperus communis . Популациите на вида са с добра численост и образуват характерни пролетни синузии.
Разпространение в България. Стара планина (Изт. – Сливенско), Средна гора (Зап.), Родопи (Ср.); на 300–1000 m н. в.
Общо разпространение. Централна (Алпи и Карпати) и Югоизточна Европа (Балкански и Кримски полуостров).
Отрицателно действащи фактори. Събирането на цветовете за букети, селищното развитие и туризъм, залесяването.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Някои от находищата се намират в защитени територии (резерват „Червената стена“ в Родопите, природен парк „Сините камъни“ в Източна Стара планина). Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на заплахите за съществуването му. Поддържане и опазване на хабитата и заеманата територия.
Литература: Йорданов, Кожухаров, 1970; Панов, 1975б; Коева, 1984; Tashev, 2008.
Автор Десислава Сопотлиевa
