Торфено псилоцибе
Psilocybe uda (Pers. : Fr.) Gillet
Hyphоloma udum (Pers. : Fr.) Kühner
Сем. Strophariaceae – Строфариеви
Природозащитен статут. Застрашен [ЕN B1ab(i,ii,iii,iv)].
Морфология и биология. Шапката в младо състояние звънчевидна, по-късно разперена, до почти плоска, 1–2 cm в диаметър, жълто-кафява, маслиненокафява, до тъмночервено-кафява, по-светла към ръба, слизеста до суха. Пластинките прираснали със зъбче, охренокафяви до пурпурнокафяви. Пънчето цилиндрично или извито, 3–10 × 0,2–0,4 cm, светложълтеникаво на върха, тъмночервено-кафяво в долната част, влакнестонабраздено. Месото тънко, маслиненикафяво. Спорите елипсовидни до вретеновидни, 12–19 × 6–8 µm, пурпурнокафяви. Образува плодни тела единично и на групи, IX–X.
Местообитание и популации. Среща се сред сфагнов мъх в торфища и в заблатени иглолистни гори (смърч –Picea , бор –Pinus), на кисели почви.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша – под местн. Черната скала), Рила (над с. Сестримо, край горното течение на Крива река).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Южна Африка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на туризъм и отдих, пожари, засушаване и др.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Известните находища са разположени на територията на природен парк „Витоша“ и национален парк „Рила“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг в известните находища и в торфените хабитати. Опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова, 1955а, 1958б; Gyosheva et al., 2006.
Автор Мелания Гьошева
