Pseudocalliergon trifarium (F. Weber & D. Mohr) Loeske
Calliergon trifarium (F. Weber & D. Mohr) Kindb.3
Сем. Campyliaceae - Кампилиеви
Природозащитен статут. Уязвим [VU D2].
Морфология и биология. Многогодишен листнат страничноплоден мъх. Образува жълтеникаво-кафяви до кафеникави групи. Стъблата до 25 cm дълги, лежащи, слабо разклонени. Листата керемидообразно разположени, лъжичковидно вдлъбнати, овално закръглени, върхът заоблен, понякога качулковиден, листният ръб целокраен, жилката проста, завършваща на около 2/3 от дължината на листа. Листната основа с ушички от по-едри хиалинни клетки, достигащи до жилката. Двудомен, рядко спороноси.
Местообитания и популации. Среща се в мочурища и бавно течащи потоци в смърчовия пояс и над него. Популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност.
Разпространение в България. Рила (Саръгьол).
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Словения и Черна гора), Западна и Централна Европа, Исландия, Гренландия, Централна Азия, Северна Америка. Субарктично-субалпийски вид.
Отрицателно действащи фактори. Основен отрицателно действащ фактор е нарушаването на местообитанията поради замърсяване, еутрофикация, отводняване и общо засушаване на климата, при което се благоприятства силното обрастване на мочурищата с конкурентни видове висши растения. Малкият брой находища и ограниченият размножителен потенциал го правят уязвим.
Предприети мерки за защита. Популацията в Рила попада в границите на национален парк „Рила“ и защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.
Литература: Стефанов, 1971.
Автор Райна Начева
