Старопланинска иглика
Primula frondosa Janka
Сем. Primulaceae – Игликови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)]. IUCN(R), ЗБР, БК. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с тънки нишковидни корени. Стъблото високо 4–27 cm, изправено, в основата и средата голо, в горната част късожлезистовлакнесто. Листата лопатовидни до обратнояйцевидни, събрани в приосновна розетка, жлезистовлакнести, покрити с брашнен налеп, сивосинкави. Съцветието рехав сенник. Цветовете 1–20 на брой, розови до светлорозови, тръбести с дисковидна коронка и тясносърцевидни венечни дялове. Плодът разпуклива едногнездна кутийка. Цв. VI–VIІI, пл. VIІI–IX. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава влажни затревени места край потоци, силно овлажнени скалисти улеи, на варовити, рядко силикатни терени. Поради привързаността си към строго специфичен хабитат образува фрагментирани популации. Среща се в две пространствено изолирани зони в Средна Стара планина – на 800 m н. в. в долната част на Кору дере над с. Габарево и на 2000–2200 m н. в. в други части на планината. Популациите са с добра численост и плътност, но някои от тях попадат в условията на водна недостатъчност.
Разпространение в България. Стара планина (Ср.); 800–2200 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Влошаване на качеството на хабитата поради засушаване и затопляне на климата, унищожаване на индивиди вследствие на преминаване на туристи през находищата.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата на вида са в границите на национален парк „Централен Балкан“, част от тях в резерватите „Джендема“, „Соколна“, „Стара река“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на разпространението и състоянието на фрагментите от популацията, обитаващи ниския височинен интервал.
Литература: Пеев, 1982, 1984; Peev, 2006.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
