Рилска иглика
Primula deorum Velen.
Сем. Primulaceae – Игликови
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(ii,v)+2ab(ii,v)]. IUCN(R), ЗБР, БК. Български ендемит. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с дълго хоризонтално или наклонено коренище. Стъблото високо 2–39 cm, изправено, голо, под съцветието лепкаво, зелено или виолетово. Листата ланцетни до широколанцетни, изправени, месести, събрани в приосновна розетка, отгоре късо жлезистовлакнести, отдолу голи, сивозеленикави. Съцветието наклонен сенник. Цветовете 2–22 на брой, тъмновиолетови, тръбести, с дисковидна коронка и удълженосърцевидни венечни дялове, избеляващи при прецъфтяване. Плодът разпуклива едногнездна кутийка. Цв. VI–VIІI, пл. VIII–IX. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава влажни места край потоци, торфища и езера, на мястото на стопени преспи. Популацията е фрагментирана поради специфичните екологични изисквания на вида, с добра численост и плътност, в много добро състояние. В района на Мусаленски езера са установени до 400 индивида на квадратен метър, на площ около 1000 m2.
Разпространение в България. Витошки район (между Голям Резен и Черни връх), Рила; между 1900 и 2800 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Глобалното затопляне и засушаване на климата, падането на лавини. Унищожяване на индивиди и замърсяване вследствие на преминаването на туристи през находищата, ограниченото разпространение на вида.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Голяма част от находищата попадат в границите на национален парк „Рила“, природен парк „Рилски манастир“, природен парк „Витоша“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Информиране на туристите, посещаващи Рила (брошури, табели, значки и др.) за консервационната значимост на вида.
Забележка. Необходимо е да се установи естествено ли е разпространението наPrimula deorum Velen. на Витоша, тъй като са известни опити за нейното пренасяне.
Литература: Пеев, 1982, 1984; Albach & Vladimirov, 2002; Peev, 2006.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
