Алпийско притцелаго
Pritzelago alpina (L.) O. Kuntze subsp. brevicaulis (Sprengel) Greuter & Burdet
Hutchinsia brevicaulis Sprengell
Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(ii); C1]. ЗБР.
Морфология и биология. Ниско многогодишно тревисто рехавотуфесто растение. Цветоносните стъбла високи 2–5 cm, в основата разклонени, голи. Листата перестонаделени с 3–7 яйцевидноланцетни дяла. Цветовете малко на брой, във връхно гроздовидно съцветие; венчелистчетата бели, дълги 3–4 mm, в основата стеснени в нокът. Плодът eлиптична шушулчица с 1–2 семена във всяко гнездо. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Расте по каменисти поляни, обикновено на варовита скална основа в алпийския растителен пояс. Популациите са с ниска численост и заемат ограничена площ.
Разпространение в България. Рила (Мраморецки циркус, циркус Рибни езера, вр. Рилец, Мечи проход); между 2400 и 2600 m н. в.
Общо разпространение. Централна (Алпи), Южна (Апенини, ограничено) и Югоизточна Европа (Aлбания, България, Румъния, Словения, ?Хърватия).
Отрицателно действащи фактори. Възможни са неблагоприятни промени вследствие на паша и утъпкване от животни и туристи. Свлачищни процеси, порои и ерозия са потенциална заплаха за местообитанията и популациите на вида.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата са в границите на природен парк „Рилски манастир“ и попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите и тяхната численост с оглед оптимизиране режима на охрана.
Литература: Delipavlov, 1980; Heywood & Jones, 1993; Roussakova, 1995; Ancev, 2007.
Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев
