Ферулов прангос
Prangos ferulacea (L.) Lindl.
Сем. Apiacea e – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1аb(i,ii,iii)+2ab(i,ii,iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Коренът вретеновиден, слабо разклонен. Стъблото високо 60–150 cm, в основата 1–2 cm в диаметър. Листата голи, светлозелени, широкояйцевидни до яйцевиднотриъгълни или продълговотоелипсовидни, многократно перестонарязани; приосновните с 30–40 cm дълги дръжки и до 50–80 cm дълга петура, в основата разделени на 3 дяла, всеки 4–5 пъти перестонасечен; крайните дялове линейни, ланцетнолинейни или почти нишковидни, с 1 жилка, на върха късо заострени; долните стъблови листа с по-къси дръжки, най-горните приседнали, много по-дребни и по-слабо разчленени, с обхващащи стъблото влагалища. Сложните сенници около 15 cm в диаметър, с 6–18 главни лъча, в основата с обвивка от линейноланцетни, ципести лисчета. Сенниците около 1 cm широки. Венчелистчетата дълги около 1 mm, обратнояйцевидни или елипсовидни. Плодовете дълги 10–25 mm, широки около 10 mm, яйцевидни до елипсовидни, слабо страничносплеснати; мерикарпиите в напречно сечение с форма на заострен петоъгълнник. Цв. V–VІ, пл. VI–VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи тревисти и каменисти открити места, редки храсталаци. Популациите са малочислени, заемат ограничена площ. Образуват достатъчно семена, но се възобновява трудно.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – Медни рид и Маслен нос), Тунджанска хълмиста равнина (Ямболско – Войнишки Бакаджик); до около 300 m н. в.
Общо разпространение. Южна (Италия и о. Сицилия) и Югоизточна Европа (Румъния и България), Кавказ и Югозападна Азия (Турция, Армения и Иран).
Отрицателно действащи фактори. Стопанска дейност (туризъм и замърсяване), ограничено разпространение, малочислени популации и ниски възобновителни способности на вида.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Едно от находищата (Маслен нос) се намира в границита на резерват „Ропотамо“. Находища на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида, на застрашаващите фактори и разработване на План за действие за опазване на вида. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семенен материал за съхраняване в семенна генбанка.
Литература: Асенов, 1982, 1984.
Автор Чавдар Гусев
