Potentilla nicicii Adamovic
Сем. Rosaceae – Розоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 20–50 cm, изправени, влакнести. Приосновните и долните стъблови листа на 5–7 cm дълги дръжки, дланевидни, с 5–7 напилени листчета; горните листа 5-делни, на къси дръжки; всичките листа жлезисто и прилегнало дълго простовлакнести, отдолу и късочетинести. Цветовете до 40 mm в диаметър. Чашката от два кръга листчета, външните по-дълги, ланцетни, късозаострени. Венчелистчетата жълти. Яйчниците голи. Плодът сборен, от яйцевидни, силно набръчкани орехчета. Цв. V–VI, пл. VII–VIII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по каменисти и тревисти места върху сиви горски почви. Известна е една популация на вида, съставена от няколкостотин до няколко хиляди индивида, растящи поединично или на неголеми групи.
Разпространение в България. Предбалкан (Зап. – Връшка чука); на 400–700 m н. в.
Общо разпространение. България и Сърбия.
Отрицателно действащи фактори. Обрастване на местообитанията на вида с храсти и дървета, рудерализиране на тревната покривка, ниската численост и малката площ на популацията.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популацията на вида попада в защитена местност „Връшка чука“.
Необходими мерки за защита. Детайлно проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на популацията и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово. Включване на Връшка чука като защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Литература: Маркова, 1973, 1984; Markova, 2006.
Автор Владимир Владимиров