Емилипопово прозорче
Potentilla emili-popii E.I. Nyarady
Сем. Rosaceae - Розоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii,iv); C1; E]. IUCN(R), ЗБР, ДХ. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с едри многоглавести коренища. Цялото растение покрито с дълги бели копринести власинки, смесени с къси четинки. Цветоносните стъбла високи 15–50 cm. Приосновните и долните стъблови листа дланевидни, с 5 листчета, с дълги до 14 cm дръжки. Средните и връхните листа тройни, с по-къси дръжки. Прилистниците на всички листа перести, високосраснали с листната дръжка. Цветовете 12–15 mm в диаметър, венчелистчетата бледожълти. Орехчетата яйцевидни, набръчкани, кафеникави. Цв. V–VI, пл. VІІ–VІІІ. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава каменливи, скалисти терени, тревни съобщества от пасищен тип и изоставени бивши лозя. Популациите са малочислени. Проявява слаба конкурентна способност. Най-многочислената популация сега е тази край с. Карапелит, където се наброяват повече от 100 индивида. Необходима е проверка на съдбата на находищата край Нови пазар, Тервел, Девня, с. Кочмар, от които има внесени хербарийни материали съответно от 1994 и 1974 г.
Разпространение в България. Североизточна България; на 150–300 m н. в.
Общо разпространение. Североизточна България, Югоизточна Румъния.
Отрицателно действащи фактори. Промяна в начина на ползване на земите; ограничени възобновителни способности.
Предприети мерки за защита. Популацията в района на с. Карапелит попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите; включване на находищата в мрежата от Важни места за растенията.
Литература: Маркова, 1973; Николов и др., 1994; Delipavlov & Dimitrov, 1972.
Автор Теньо Мешинев
