Сенниковиден полипорус
Polyporus umbellatus (Pers. : Fr.) Fr.
Grifola umbellata (Pers. : Fr.) Pilát
Сем. Polyporaceae – Полипорови
Природозащитен статут. Застрашен [ЕN B2ab(i,ii)].
Морфология и биология. Плодното тяло 20–30 cm в диаметър, съставено от късо пънче и закръглена горна част, включваща многобройни разклонения, завършващи с кръгли, нежни шапки. Пънчето централно, дебело 2–5 cm, бяло до кремаво, силно разклонено. Разклоненията по-дебели в долната част, връхните тънки, носещи плоски или вдлъбнати в средата шапки, 1–3(4) cm в диаметър, охрени до сиво-кафяви; повърхността дребнолюспеста или финовлакнеста. Тръбестият слой разположен под шапките, дебел 2 mm, бял до кремав; порите силно низбягващи, едноцветни, многоъгълни. Месото бяло до кремаво, меко в младо състояние, у старите твърдо и чупливо. Спорите цилиндрични, 7–10 × 2,5–3,5 µm, безцветни, гладки. Образува единични плодни тела през VII–X. Плодните тела се развиват от подземен, многогодишен склероций.
Местообитание и популации. Среща се в основата на пънове и на почва около тях в широколистни гори (бук –Fagus , дъб –Quercus , габър –Carpinus , кестен –Castanea и др.).
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – до Троянския манастир), Рила (над х. „Елешница“), Средна гора (Зап. – Лозенска планина, над Кокалянско ханче).
Общо разпространение. Европа (Средна, Южна), Азия, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на залесяване, дърводобив, туризъм и отдих, сухоземен транспорт, пожари и др.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Едно от находищата е на територията на природен парк „Рилски манастир“. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Стойчев, 1995; Gyosheva, 2000; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автори Мелания Гьошева, Георги Т. Стойчев
