Polygala sibirica L.
Сем. Polygalaceae – Телчаркови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii,v)+2ab(ii,iii,v); C2a(ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи до 30 cm, изправени, влакнести. Листата последователни, линейни до тясноелиптични, островърхи. Съцветията гроздовидни, странично разположени. Две от чашелистчетата много по-едри от останалите 3, обгръщат венчето отстрани. Венчето синьо-виолетово, с тръбовидносраснали листчета, едното от които на върха силно нарязано и ресничките образуват гъст кичур. Плодът сплескана сърцевидна кутийка. Цв. V–VI, пл. VI–VII. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се вегетативно и със семена.
Местообитания и популации. Расте върху плитки хумусно-карбонатни почви и по пукнатините на варовити скали на склон с южно изложение. Единствената за България и Балканския полуостров популация наброява около 150 индивида и заема площ от около 2 dka, следвайки линията на скалния ръб на левия долинен склон на река Черни Лом.
Разпространение в България. Североизточна България (северно от с. Кошов, Русенско); 70 m н. в.
Общо разпространение. Източна Европа (Централна и Източна Румъния, Южна Русия и Украйна), Азия (от степните райони на Сибир до Индо-Хималайския регион на юг).
Отрицателно действащи фактори. Пашата и утъпкването от домашни животни, опожаряването на сухи треви и храсталаци и паленето на стърнищата. Ограничено разпространение, малочисленост и изолираност на популацията.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището попада на територията на природен парк „Русенски Лом“.
Необходими мерки за защита. Проучване на възможностите за естествено възобновяване на вида. Отглеждане на индивиди при изкуствени условия и реинтродукцията им в подходящи местообитания; събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: McNeill, 1968; Stoyanov, 1998.
Автор Стоян Стоянов