Polyporus rhizophilus Pat.
Сем. Polyporaceae – Полипорови
Природозащитен статут. Застрашен [ЕN B2ab(i,ii,iv)].
Морфология и биология. Шапката кръгла или уховидна, леко вдлъбната, 1–4 cm в диаметър, светлоохрена до сивкава, леко люспеста или гладка. Тръбичките низбягващи, белезникави, с ъгловати, кремави до жълто-кафяви пори. Пънчето цилиндрично, 2–3 ´ 0,3–0,5 cm, белезникаво, кафяво до черно-кафяво в основата. Месото тънко, белезникаво, с коркова консистенция. Спорите цилиндрични или вретеновидни, 6–7,5 ´ 2–5,3 mm, прозрачни, гладки. Образува плодни тела единично или на малки групи, VI–X.
Местообитание и популации. Развива се на корените на житни растения (главно на коило –Stipa), в степни местообитания.
Разпространение в България. Стара планина (Изт. – Айтоска планина), Тракийска низина (с. Исперихово, Пазарджишко), Тунджанска хълмиста равнина.
Общо разпространение. Европа (Средна и Южна), Източна Азия, Северна Африка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на земеделие, животновъдство, пожари, замърсяване на почвите и др.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Kuthan & Kotlaba, 1989; Gyosheva et al., 2006.
Автори Мелания Гьошева, Георги Т. Стойчев