Polytrichum longisetum Brid.
Polytrichum gracile Sm.3
Сем. Polytrichaceae - Политрихови
Природозащитен статут. Уязвим [VU D2].
Морфология и биология. Многогодишен листнат връхноплоден мъх. Образува тъмнозелени чимчета. Стъблата изправени, неразклонени, до 10 cm високи. Листата твърди, в сухо състояние усукани, във влажно – слабо разперени и извити, над разширената влагалищна безцветна основа изведнъж тясно и дълго ланцетно заострени, по горната повърхност с многобройни надлъжни пластинки. Ръбът назъбен, жилката източена в назъбено кафеникаво острие. Двудомен. Спороносната кутийка първоначално изправена, впоследствие наклонена, овална, неясно 5–6 ъгълна, разположена върху дълга до 6 cm, усукана червеникава в основата дръжка.
Местообитания и популации. Среща се в сфагнови торфища и замочурени ливади в смърчовия пояс и над него. Популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша – при изворите на Бистришка река). Посочва се за Рила.
Общо разпространение. Балкански полуостров, Западна и Централна Европа, Кавказ, Исландия, Гренландия, Северна Азия, Северна Америка, Чили, Корея, Япония, Нова Зеландия. Бореален вид.
Отрицателно действащи фактори. Основен отрицателно действащ фактор е нарушаването на местообитанията поради замърсяване, еутрофикация, отводняване и общо засушаване на климата, при което се благоприятства силното обрастване на мочурищата с конкурентни видове висши растения. Малкият брой находища и ниската плътност го правят уязвим.
Предприети мерки за защита. Популацията на Витоша попада в границите на природен парк „Витоша“ и защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.
Литература: Арнаудов, 1909; Стефанов, Петров, 1962; Podpéra, 1911.
Автор Райна Начева
