Карниолска телчарка
Polygala carniolica A. Kern.
Сем. Polygalaceae - Телчаркови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)].
Морфология и билогия. Многодишно тревисто растение. Стъблата възходящи или полуизправени, в основата вдървенели. Листата линейноланцетни или линейни, приосновните яйцевиднолопатовидни или елиптични, опадащи. Цветовете събрани по 20–40 във връхни и странични съцветия. Чашелистчетата еднакви по форма, прави, неподути в основата. Крилцата по-широки от кутийката, елиптични, на върха затъпени. Венчето едва по-дълго от крилцата, розово-виолетово. Плодът обратносърцевидна до обратнояйцевидна кутийка, на карпофор. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания ипопулации. Расте на плитки скелетни почви, предимно на варовик. Популациите са с плътност около 50 индивида на 100 кв. m и са съсредоточени само в югозападната част на страната.
Разпространение в България. Славянка (местн. Пазлъка при с. Илинден, Голям Царев вр.), Пирин (Ю. – Лясковски връх над с. Мусомища, вр. Баба); 1000–1700 m н. в.
Общо разпространение. Южна Европа, Източните райони на Централна Европа и Западната част на Балканския полуостров.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, ниската численост на популациите, влошаването на качеството на местообитанията в резултат на паша и утъпкване.
Предприети мерки за защита. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения по Закона за биологичното разнобразие. Находищата при с. Мусомища (Лясковски връх) и с. Илинден (местн. „Пазлъка“), където се срещат и други растителни видове с консервационен статус, да се включат в границите на защитени територии. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кожухаров, Петрова, 1979; Ганчев, 1984; McNeill, 1968; Greuter et al., 1989.
Автор Пепа Игнатова
