Горчива телчарка
Polygala amarella Crantz
Сем. Polygalaceae – Телчаркови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1аb(ii,iii,iv,v)+2ab(ii,iv,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата възходящи, в основата с листнa розеткa. Розетковите листа обратнояйцевидни до обратнояйцевиднолопатовидни, стъбловите ланцетни, заострени. Цветовете събрани по 8–25 във връхни или странични съцветия. Чашелистчетата еднакви по форма, прави, неподути в основата. Крилцата равни или по-дълги и по-тесни от кутийката, сини до бледосини. Венчето почти равно на крилцата, синьо. Плодът обратносърцевидна, приседнала кутийка. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Расте по влажни, сенчести високопланински поляни, върху планинско-ливадни почви, на варовикова скална основа. Популациите са силно фрагментирани, малочислени, до 250 възрастни индивида.
Разпространение в България. Пирин (Сев. – циркусите Разложки Суходол, Каменитица, Баюви дупки); 1500–2200 m н. в.
Общо разпространение. Европа (с изключение на най-южните части).
Отрицателно действащи фактори. Ниската численост на популациите; влошаването на качеството на местообитанията в резултат на замърсяване и утъпкване от туристическия поток в района на разпростанение на вида.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен, съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му са в границите на национален парк „Пирин“, част от тях на територията на резерват „Баюви дупки–Джинджирица“. Попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Системен контрол на числеността и площта на популациите, ограничаване на отрицателното въздействие от туризма. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Забележка. В основните флористични източници видът се посочва общо за Пирин, но в действителност има конкретни данни за разпространението му само в Сев. Пирин.
Литература: Кожухаров, Петрова, 1979; Ганчев, 1984; McNeill, 1968; Greuter et al., 1989; Nikolov, 1991.
Автор Пепа Игнатова
