Алпийска телчарка
Polygala alpestris Rchb.
Сем. Polygalaceae – Телчаркови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)+2аb(ii,iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 7–15 cm, възходящи, единични или по няколко, без стерилни издънки в основата. Листата ланцетно-елиптични с една неразклонена жилка. Съцветията връхни, гъсти, с 5–20 цвята. Чашелистчетата еднакви, прави, по ръба ципести. Крилцата по-дълги от кутийката, по-тесни или равни на нея, с 3–4 слабо разклонени жилки, розови. Венчето равно на крилцата, розово до виолетово, тръбицата в основата слабо подута, венчелистчетата в основата с ушички. Кутийката сърцевидна, крилата, на върха вдлъбната. Семената влакнести, дълги до 2,5 mm. Цв.V–VІІ, пл. VІ–VІІІ. Размножава се със семена. Възобновителните възможности на вида са слаби.
Местообитания и популации. Обитава тревисти места, изключително на варовит терен. Популациите са малочислени. Последните сборове от този вид са от преди 20 години.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – Козя стена), Родопи (Зап. – Беглика, Ср. – Триград); 1400–1600 m н. в.
Общо разпространение. Централна и Южна Европа, Балкански полуостров.
Отрицателно действащи фактори. Слабата конкурентна способност на вида и ниските му възобновителни способности.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите са в границите на национален парк „Централен Балкан“ в резерват „Козя стена“. Находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е да се продължи издирването на находищата на вида и да се проведат наблюдения върху състоянието на популациите, тяхната численост и тенденции в развитието им. Целесъобразно е да се съхрани семенен материал в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кожухаров, Петрова, 1979.
Автор Ива Апостолова
