Пиринска ливадина

Poa pirinica Stoj. & Acht.

Сем. Poaceae –Житни

Природозащитен статут. Уязвим [VU D1+2]. IUCN(R), ЗБР. Балкански субендемит.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто, рехаво туфесто, нежно растение. Стъблата високи 5–20 cm, изправени или приповдигащи се, облистени. Листата тяснолинейни до нишковидни. Съцветието метлица, дълга до 4 cm, с много тънки клонки. Класчетата 3–4-цветни, зелени до виолетови, дълги 5–6 mm. Двете плеви почти еднакво дълги. Долната плевица дълга 3–3,5 mm. Плодът зърно. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от вятъра. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Обитава скалисти и каменисти места в алпийския и субалпийския пояс. Участва в отворени тревни съобщества, развити върху скелетни до плитки почви или скален рохляк с мраморна скална основа. Популациите са малочислени, с 20–80 индивида, върху площ 20–100 m2. Отделните индивиди най-често се намират под прикритието на различно големи скални късове, по-рядко в скални пукнатини.

Разпространение в България. Пирин (Сев.); при 2100–2700 m н. в.

Общо разпространение. България, Гърция, Турция.

Отрицателно действащи фактори. Ограничено разпространение, малка численост и площ на популациите. Слаба репродуктивност поради късия вегетацонен сезон, възпрепятстващ узряването на семената; паша – растенията са нежни и сочни и се предпочитат от животните. Утъпкване и увреждане от туристи в съседство с туристическите пътеки.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен в1997 IUCN Red List of Threatened Plants . Находищата му са в границите на национален парк „Пирин“, а някои от тях и в резерват „Баюви дупки – Джинджирица“ и попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Строг контрол за изпълнението на предвидените в Плана за управление на национален парк „Пирин“ мерки за запазване и оптимално развитие на вида.

Литература: Китанов, Пенев, 1963; Стоева, 1984, 1986; Андреев, 1989; Кожухаров, 1992б; Walter & Gillett, 1998.

Автор Милка Стоева


Пиринска ливадина (карта на разпространението)

Пиринска ливадина (илюстрация)