Йорданова ливадина
Poa jordanovii Kozuharov & Stoeva
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Застрашен [EN D]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто туфесто, светлосиво-зелено растение. Стъблата високи 17–37 cm, с приосновни луковички и меки, слабо сгънати по дължина листа. Съцветието конична, рехава метлица, с дълги тънки клонки и голям брой класчета с двуполови цветове. Плевите и плевиците нееднакво дълги. Плодът зърно. Цв. IV–V, пл. V–VI. Опрашва се от вятъра. Размножава се главно с приосновни луковички, които са леки и се разнасят от вятъра, от поройни дъждове и чрез копитата и козината на животни.
Местообитания и популации. Обитава открити скалисти места в смърчова гора с маломощна, суха, планинско-горска тъмноцветна почва, развита върху гнайсови скали, пронизани от мраморни жили. Популацията е мозаечна, с площ около 20 m2 и численост 80–100 индивида.
Разпространение в България. Родопи (Зап. – резерват „Беглика“); при 1600 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Единствена популация с ограничена площ и численост, горски пожари, ерозия на почвата, паша на животни.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията е в границите на резерват „Беглика“. Находището попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. В Плана за управление на резерват „Беглика“ да се включи мониторинг на състоянието на популацията и при необходимост да се предприемат адекватни практически действия за запазването на вида.
Литература: Кожухаров, Стоева, 1983.
Автор Милка Стоева
