Австрийски плеуроспермум
Pleurospermum austriacum (L.) Hoffm.
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR A2ce; B2ab(i,ii,iii,iv,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Двугодишно или многогодишно тревисто растение. Стъблото високо 50–150 cm, изправено, набраздено, голо. Листата сложни, 2–3 пъти перестонарязани, триъгълнояйцевидни в очертания си, лъскави, голи. Листните дялове елиптични, назъбени. Съцветието сложен сенник (връхният много по-голям от страничните), с 12–20 лъча, в основата с многобройни, извити надолуплитконаделени листчета. Прицветниците линейноланцетни. Цветовете дребни, бели. Плодът сух, около 10 mm дълъг, разпадащ се на 2 дяла. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Размножава се вегетативно и със семена.
Местообитания и популации. Расте върху делувиално-ливадни почви край планински реки или отводнителни канали в зоната на буковите гори и участва в състава на мезофитни или хигрофитни тревни съобщества. Образува малочислени популации.
Разпространение в България. Рила (с. Продановци, Самоковско); 900 m н. в. Събиран еднократно през 1963 г. В литературата видът се посочва за Стара планина (Зап., Ср.) и Витошки район, но липсват хербарийни материали.
Общо разпространение. В планините на Централна и Източна Европа. Едно изолирано находище в Швеция.
Отрицателно действащи фактори. Изолираност на популацията – находището попада в южната периферия от ареала на вида; ограничено разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Необходимо е детайлно проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори. Търсене на нови находища в подходящи за вида хабитати, събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Асенов, 1982; Андреев, 1984; Tutin, 1968.
Автор Стоян Стоянов
