Plagiothecium undulatum (Hedw.) Schimp.
Сем. Plagiotheciaceae - Плагиотециеви
Природозащитен статут. Уязвим [VU D2].
Морфология и биология. Многогодишен листнат страничноплоден мъх. Образува плоски рехави зелени до жълто-зелени едри чимчета. Стъблата лежащи, прости или слабо разклонени, 6–15 cm дълги, плоско облистени. Листата широко яйцевидно ланцетни, късо заострени, силно напречно вълновидни. Жилката къса, двойна или липсваща. Листният ръб целокраен или фино назъбен към върха. Двудомен, рядко спороноси. Спороносната кутийка наклонена, цилиндрична, извита, капачето с извита човка.
Местообитания и популации. Среща се върху влажна почва и покрити с хумус скали край потоци в буковия пояс и над него. Популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност.
Разпространение в България. Стара планина (Зап. – южно от местн. Голямо мочурище и под вр. Ком; Ср. – край х. „Левски“).
Общо разпространение. Балкански полуостров (Босна, България, Словения, Хърватска), Централна и Западна Европа, Мала Азия, Сибир, Северна Америка. Северноокеански (-планински) вид.
Отрицателно действащи фактори. Основен отрицателно действащ фактор е нарушаването на местообитанията поради сечи, замърсяване, отводняване и общо засушаване на климата, при което намалява въздушната влажност и се благоприятства обрастването на местообитанията с конкурентни видове висши растения. Малкият брой находища, ниската плътност и слабият размножителен потенциал го правят уязвим.
Предприети мерки за защита. Популацията в Средна Стара планина попада в границите на национален парк „Централен Балкан“. Находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.
Литература: Петров, 1956б; Kuc et al., 1965.
Автор Райна Начева
