Редкоцветен живовлек
Plantago tenuiflora Waldst. & Kit.
Сем. Plantaginaceae – Живовлекови
Природозащитен статут. Застрашен [ЕN B1ab(ii,iii,iv,v)+2ab(i,ii,iii,v); C2a(i)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто безстъблено растение. Листата разположени в приосновна розетка, дълги 2–15 cm, широки 0,5–2(4) mm, с 1–3 жилки. Съцветията с дръжки, почти равни на листата. Класът рехав, цилиндричен, почти толкова дълъг, колкото и съцветната дръжка. Прицветниците светлокафяви, не по-дълги и незакриващи цветовете. Венечната тръбица гола. Кутийката значително превишава чашката. Семената 6–10(15), жълто-кафяви, с брадавчеста повърхност. Цв. V–VII, пл. VI–VIII. Опрашва се от вятъра и по-рядко от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по открити, засъхващи, засолени глини и блата. Популациите на вида са малочислени, до 300 индивида, силно фрагментирани, на площи по-малки от 500 m2.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Дунавска равнина, Струмска долина, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина; до около 500 m н. в.
Общо разпространение. Централна и Югоизточна Европа, Кавказ, Западен Сибир, Средна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Много ограниченото разпространение и малката численост на популацията в резултат на пресушаване на хабитатите му и активната селскостопанска дейност.
Предприети мерки за защита. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на биологията на размножаване и на възможностите за отглеждане вex-situ колекция и обявяване на защитена територия. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Литература: Мешинев, 1984; Петрова, 1995; Kuzmanov et al., 1984; Taskova et al., 1997.
Автор Люба Евстатиева
