Рогат живовлек
Plantago cornuti Gouan
Сем. Plantaginaceae - Живовлекови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii,v)+2ab(ii,iii,iv); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто безстъблено растение. Листата разположени в приосновна розетка, (6)15 - 30(35) cm дълги, (2)4 - 8(13) cm широки, елиптични или яйцевидно-елиптични, целокрайни, с 5 - 7 жилки, постепенно стеснени в дръжка на половината от дължината. Съцветията обиктовено 2 пъти по-дълги от листата. Прицветниците по-къси или равни на половината дължина на чашелистчетата. Чашелистчетата свободни, голи, с тесен ципест ръб. Венечната тръбица гола, със свободни венечни дялове. Кутийката дълга 4 mm, по-дълга от чашелистчетата, 4-гнездна. Семената 4, ладиевидни, почти черни. Цв. VI−VIII, пл. VII−X. Опрашва се от вятъра, по-рядко от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по влажни пясъчни и засолени крайбрежни места и засолени ливоди. Известни са 6 находища, от които едно е потвърдено през последните 10 години със силно фрагментирана срещаемост и тенденция за намаляване. Популацията на вида е малочислена.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие. Посочва се за Тунджанска хълмиста равнина (гр. Кермен – Ганчев, Денчев, 1965) и Североизточна България (край Девня – Bormüller, 1888), но последните находища не се потвърдиха.
Общо разпространение. Източна Европа, Западно и Средно Средиземноморие, Кавказ, Източен Сибир, Средна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Много ограниченото разпространение, малката численост на популацията и активният туризъм в този район застрашават вида с пълно унищожаване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Картиране на находищата, проучване на биологията на размножаване и възможностите за отглеждане вin situ иex-situ колекции.
Литература: Ганчев, Денчев, 1965; Мешинев, 1984; Петрова, 1995; Kuzmanov et al., 1984; Taskova et al., 1997.
Автор Люба Евстатиева
