Калабрийски бор
Pinus brutia Ten.
Сем. Pinaceae – Борови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR A2a; C2a(i); D]. ЗБР.
Морфология и биология. Вечнозелено дърво, високо до 20 m, короната закръглена, клоните разперени, кората на ствола и на клоните сребристосива, с възрастта червеникавокафява, дълбоко напукана. Младите клонки голи, червеникави или зеленикавосиви. Пъпките не са смолисти. Игловидните листа дълги 80–120 mm, широки 1–1,5 mm, по две, дебели, твърди, тъмнозелени. Шишарката дълга 5–11 cm, широка 4 cm, кафява, слабо блестяща, апофизата извита, дръжката много къса, права (шишарката приседнала). Семената дълги около 8 mm, крилцето дълго около 20 mm. Цв. ІІІ–ІV, пл. Х–ХІ. Ветроопрашващ се вид. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се в ксеротермни местообитания. Находището в местността Ронките при с. Долно Луково наброяваше 180 разновъзрастови индивида, но след пожар през 2002 г. оцеляха 16 дървета. Във второто известно находище има само един индивид.
Разпространение в България. Родопи (Изт. – местн. Ронките северно от с. Долно Луково и местн. Генералски пагон край застава „Бежанци“, Ивайловградско); до 500 m н. в.
Общо разпространение. Източното Средиземноморие (Калабрия, Североизточна Гърция, Крит, Турция, България).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, пожарите в сухите местообитания и извършваното в района залесяване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Работа с местното лесничейство за запазване на единичните индивиди.
Забележка. Christensen (1997) разглеждаP. brutia Ten. като подвид наP. halepensis Mill.
Литература: Christensen, 1999; Tashev, 2003; Petrova et al., 2004.
Автор Антоанета Петрова
