Едър анасон
Pimpinella major (L.) Huds.
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Регионално изчезнал [RE].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с вретеновиден корен. Стъблото високо 40–100 cm, дълбоко набраздено, кухо, голо, разклонено. Листата перести, долните с 3–9 дяла; дяловете продълговатояйцевидни, дълги 3–10 cm, широки 1–4 cm, дълбоко неравномерно триъгълноназъбени. Сложните сенници с дълги дръжки; главните лъчи 10–25, без обвивка. Сенниците многоцветни, без обвивка или с няколко опадващи прицветника. Венчелистчетата бели, розови до червеникави, дълги 1,5 mm, на върха извити навътре. Плодът жълто-кафяв, дълъг 2,5–3,5 mm и широк 1,5–2 mm, слабо странично сплеснат, елипсовиден, наребрен. Цв. VI–VIII, пл. VII–IX. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по сухи до умерено влажни ливади и пасища, на варовит терен, в предпланините и ниските планини.
Разпространение в България. Предбалкан (Изт. – при гр. Ловеч и гр. Летница), Стара планина (Зап. – гр. Берковица, Ср. – около гр. Габрово), Средна гора (Зап.); от 300 до 800 m н. в. Последните сборове на вида са от 1935 г.
Общо разпространение. Европа (без най-северните части), Кавказ. Интродуциран в Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Видът е централноевропейски и България попада в периферията на ареала му. Находищата му и в миналото са били изолирани и малочислени. Засушаването на климата, разораването и утъпкването на пасищата и ливадите.
Предприети мерки за защита. Няма.
Необходими мерки за защита. Необходимо е по-детайлно проучване на известните находища при Ловеч, Летница, Берковица и Габрово. Реинтродукция от някоя от близките страни, където се среща. Включването му в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Литература: Нейчев, 1908; Урумов, 1908а; Асенов, 1982, 1984.
Автор Росен Цонев
