Обикновен филопорус
Phylloporus pelletieri (Lév.) Quél.
Сем. Boletaceae – Манатаркови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(iii,iv)].
Морфология и биология. Шапката до 7 cm в диаметър, полусферична, по-късно дъговидна до плоска, червено-кафява или кафява, кадифяна. Пънчето цилиндрично или вретеновидно, стесняващо се към основата, светложълто. Месото белезникаво, бледорозово под кожицата на шапката, жълтеникаво в пънчето, на въздуха непроменящо се. Ламелите яркожълти, по-късно със зеленикав оттенък, широки, раздалечени, често разклоняващи се, анастомозиращи, непроменящи се при нараняване. Базидиоспорите 10–15 × 3,5–5 μm. Образува облигатна микориза с широколистни дървета.
Местообитания и популации. Обитава широколистни и смесени гори. Плодните тела се развиват поединично.
Разпространение в България. Стара планина (Ср.), Знеполски район, Софийски район (непотвърдено от 1933 г.), Пирин (Сев.); до около 1500 m н. в.
Общо разпространение. Европа, по-често в южните части.
Отрицателно действащи фактори. Неизвестни, но вероятно ограниченото разпространение, сечите, унищожаването и замърсяването на местообитанията.
Предприети мерки за защита. Местообитанията на вида се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата на вида са на територията на националните паркове „Централен Балкан“ и „Пирин“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида. Осъществяване на мониторинг на популациите.
Литература: Бързаков, 1933; Стойчев, 1981; Dörfelt & Müsch, 1987; Gyosheva, 2000.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
