Яркожълта люспеница
Pholiota lucifera (Lasch) Quél.
Сем. Stropha r iaceae – Строфариеви
Природозащитен статут. Застрашен [ЕN B1ab(i,ii,iii)].
Морфология и биология. Шапката от полукълбовидна до широкоизпъкнала, със слабо изпъкнало връхче в средата, 3–5 (7) cm в диаметър, лимоненожълта, яркожълта с червено-кафяви люспи, леко слизеста; ръбът първоначално сраснал с пънчето чрез жълто частично покривало. Пластинките прираснали, светложълти до ръждивожълти. Пънчето цилиндрично, 4–7 × 0,6–0,8 cm, едноцветно със шапката, с червено-кафяв пръстен в горната част, люспесто под пръстена. Месото светложълто, червеникаво в основата на пънчето. Спорите елипсовидни, 7–8 × 4–5,5 µm, светложълти, гладки. Образува плодни тела на групи, VIII–XI.
Местообитание и популации. Среща се на мъртва дървесина, често погребана в почвата, в широколистни (елша –Alnus , бреза –Betula , бук –Fagus , трепетлика –Populus tremula и др.) и иглолистни (ела –Abies , смърч –Picea , бор –Pinus) гори и в паркове. Среща се и в рудерални местообитания.
Разпространение в България. Родопи (Изт. – край с. Воденци, Хасковско).
Общо разпространение. Европа, главно в Средна и Северна.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив и пожари. Изнасяне на дървесината при горскостопански дейности.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Стойчев, Димчева, 1987а; Gyosheva et al., 2006.
Автор Мелания Гьошева
