Philonotis marchica (Hedw.) Brid.
Сем. Bartramiaceae– Бартрамиеви
Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишен връхноплоден листнат мъх. Чимчетата рехави, жълто-зелени, 1–5 (по-рядко до 10) cm високи. Листата ланцетни, шиловидно заострени, без гънки в основата, остро назъбени от върха до под средата. Зъбците единични. Жилката завършва под върха или излиза извън него. Перигонните листа с широко яйцевидна основа, към върха шиловидно заострени, с тънка жилка, достигаща върха. Спороносната кутийка наклонена, почти кълбовидна, с кòсо разположен отвор, ясно набраздена в сухо състояние, разположена върху висока дръжка. Двудомен.
Местообитания и популации. Среща се по мокри и влажни песъчливи и глинести почви, в мочури и крайречни влажни места с разредена тревна покривка.
Разпространение в България. Славянка (долината на Петровска река край с. Голешево), Пирин, Родопи (Зап. – долината на р. Новомахаленска край гр. Пещера), Странджа.
Общо разпространение. Балкански полуостров (Босна и Херцеговина, България, Македония, Сърбия, Черна гора), Западна и Централна Европа, Западна Азия, Япония, Корея, Северна Америка, Алжир. Субмедитерански вид.
Отрицателно действащи фактори. Близост до населени места и свързаното с това замърсяване на почвите и водите, загуба на местообитания в резултат на засушаване. Видът е със затруднено полово размножаване.
Предприети мерки за защита. Възможно е популациите в Пирин и Странджа да попадат в защитени територии, но в литературата тези находища не са посочени точно. Някои находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите.
Литература: Стефанов, Петров, 1962; Петров, 1963; Šmarda, 1970.
Автор Анна Ганева
