Philonotis arnellii Husn.
Сем. Bartramiaceae - Бартрамиеви
Природозащитен статут. Уязвим [VU D2].
Морфология и биология. Многогодишен листнат връхноплоден мъх. Образува рехави зелени до жълтеникаво-зелени чимчета. Стъблата нишковидни, почти неразклонени, възходящи, до 2 cm високи. Листата слабо отклонени от стъблото, прави или слабо сърповидно извити на една страна, тясно яйцевидно ланцетни, шиловидно заострени, в горната половина фино назъбени. Жилката единична, завършва във върха. Перигонните листа с шиловидно източена жилка. Двудомен, рядко спороноси. Спороносната кутийка наклонена, кълбовидна, разположена върху дълга дръжка.
Местообитания и популации. Среща се върху периодично мокра почва в скални пукнатини край потоци, реки, канавки, главно в низините и долния планински пояс. Популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност. Има ограничен размножителен потенциал.
Разпространение в България. Предбалкан (Врачанска планина – над с. Лютаджик), Тракийска низина (край Пловдив), Тунджанска хълмиста равнина (Сакар пл. – между с. Хлябово и Тополовград).
Общо разпространение. Европа, Североизточна, Източна и Централна Азия, Северна Африка, Северна Америка. Северно субокеански (-планински) вид.
Отрицателно действащи фактори. Основен отрицателно действащ фактор е нарушаването на местообитанията в резултат на промяна в хидрологичния режим на влажните зони поради засушаване, строителни дейности и замърсяване на водите. Ограниченият брой находища, ниската плътност и ограниченият репродуктивен потенциал го правят уязвим от случайни събития.
Предприети мерки за защита. Находището над с. Лютаджик попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.
Литература: Петров, 1963.
Автор Райна Начева
