Смърчов фелинус
Phellinus viticola (Schwein. : Fr.) Donk
Сем. Hymenochaetaceae
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iv)].
Морфология и биология. Плодните тела многогодишни, разпростряни до приседнали, 0,5−2 × 1−15 × 0,2−1 cm; повърхността влакнеста, зонирана, кестенявокафява, към ръба по-светла. Порите с жълтеникаво- до тъмношоколадовокафява повърхност, ъгловати. Тръбичките светлоканелени, дълги до 1,5 cm. Хифната система димитична. Базидиите бухалковидни, 9−10 × 5−6 µm. Спорите слабо извити до цилиндрични, 6,5−8,5 × 1,5−2 µm.
Местообитания и популации. Среща се върху опадали и загнили стъбла на смърч (Picea).
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – х. „Вежен“).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Африка, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитата в резултат на залесяване, дърводобив, туризъм.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Находището на вида е в национален парк „Централен Балкан“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Опазване на местообитанието на вида.
Литература: Стойчев, 1995а.
Автори Цветомир M. Денчев, Румяна Д. Петрова, Георги Т. Стойчев
