Ракитников фелинус
Phellinus hippophaëicola H. Jahn
Сем. Hymenochaetaceae
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iv)].
Морфологияибиология. Плодните тела многогодишни, приседнали, 3−7 × 2−5 × 1,5−4 cm; повърхността първоначално кадифяна, жълтеникавокафява, по-късно гладка, сиво-кафява до тъмнокафява, с пукнатини, особено в стари индивиди; ръбът заоблен. Порите с канелена, ръждивокафява до тъмнокафява повърхност, 5−7 на mm. Тръбичките едноцветни с порите, дълги 3,5(5) cm. Хифната система димитична. Цистидиолите безцветни, бухалковидни, дълги до 80 µm. Базидиите бухалковидни, 10−13 × 7−8 µm. Спорите кълбовидни, безцветни до светложълтеникави в KOH, 6−7,5 × 5,5−6,5 µm.
Местообитания и популации. Паразит по стъбла и клони на облепиха (Hippophaë rhamnoides).
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (местн. Галата).
Общо разпространение. Европа, Азия.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитата в резултат на туризъм, селищно развитие, селскостопанска дейност и др.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Гостоприемникът е защитен вид.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Опазване на местообитанието на вида.
Литература: Стойчев, 1995а.
Автори Цветомир M. Денчев, Румяна Д. Петрова, Георги Т. Стойчев
