Грудеста тръстичина
Phalaris aquatica L.
Phalaris bulbosa L.3,Phalaris tuberosa L.1
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii,iv)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто туфесто растение. Стъблата високи 50–120 cm, голи, с няколко луковичкоподобни задебеления в основата. Листата широки 3–8 mm, голи. Съцветието сбита класовидна метлица, цилиндрична, дълга до 10 cm, широка 1–2,5 cm. Класчетата силно странично сплеснати. Плевите еднакви, елиптични, ципести, голи, дълги 4–7 mm, надвишават плевиците, с изразен кил. Плодът зърно. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Размножава се вегетативно и със семена.
Местообитания и популации. Расте върху сухи или умереновлажни, сравнително мощни канелени почви в низините. Участва в състава на ксерофитни тревни или тревно-храстови съобщества, често използвани като пасища. Популациите са малочислени.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – на юг от Бургас), Тракийска низина (с. Татарево, Хасковско; с. Марково, Пловдивско), Тунджанска хълмиста равнина (с. Меден кладенец, Ямболско); 0–200 m н. в.
Общо разпространение. Средиземноморие (Европа, Африка), Югозападна и Югоизточна Европа, Югозападна и Южна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Фрагментиране и загуба на хабитата вследствие на развитието на черноморския туризъм или разораването на земите, пашата и утъпкването в близост до населените места.
Предприети мерки за защита. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Разширение на границите на природна забележителност „ Маслен нос“с цел опазване на част от популациите по Южното Черноморие. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори.
Литература: Стоева, 1984; Baytop, 1985.
Автор Стоян Стоянов
