Червено-кафява чашка
Peziza michelii (Boud.) Dennis
Сем. Pezizaceae
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iv)].
Морфология и биология. Плодните тела (апотеции) приседнали, единични или на групи, дисковидни или дълбоко чашковидни, 0,8–3 cm в диаметър, с гладък червено-кафяв химений и по-светла, бежово-кафява, слабо брадавичеста външна повърхност и вълновидно извит ръб. Спорите елипсовидни, 12,5–17,5 × 5–10(12,5) μm, едноклетъчни, с две мастни капки и добре забележими брадавички по повърхността на обвивката, безцветни. Образуват плодни тела през VII–IX.
Местообитания и популации. Среща се на почва в иглолистни, широколистни и смесени гори.
Разпространение в България: Черноморско крайбрежие (Ю. – между с. Влас и „Слънчев бряг“, „Елените“, резерват „Аркутино“), Стара планина (Зап. – край х. „Ком“), Средна гора (Лозенска планина).
Общо разпространение: Европа, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на залесяване, животновъдство, дърводобив, туризъм. Промяна в динамиката на местните видове (които влияят директно върху хабитата).
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Едно находище на вида попада в границите на резерват „Аркутино“. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на биологията и екологията на вида. Включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Литература: Kuthan & Kotlaba, 1981, 1989; Dimitrova, 2006; Gyosheva et al., 2006.
Автор Евтимия Димитрова
