Черно-кафява чашка
Peziza brunneoatra Desm.
Сем. Pezizaceae
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iv)].
Морфология и биология. Плодните тела (апотеции) приседнали, 0,5–1,8 cm в диаметър, първоначално плиткочашковидни, с гладък ръб, по-късно разперени до почти плоски, с гладки химений и външна повърхност, едноцветни, кафяво-черни. Спорите елипсовидни, 15–22,5 × 7,5–12,5 µm, едноклетъчни, с дребни, равномерно разположени шипчета по повърхността на обвивката, с една по-едра и няколко по-дребни мастни капки, безцветни. Образува плодни тела през VII–X.
Местообитания и популации. Среща се на почва на влажни места в широколистни и смесени гори.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша – под х. „Бор“ и край пътя с. Чуйпетлово – с. Кладница), Средна гора (Лозенска планина над с. Лозен).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на залесяване, дърводобив, туризъм, замърсяване на въздуха. Промяна в динамиката на местните видове, които влияят директно върху условията за развитие на вида.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Двете местонаходища са разположени в защитена територия и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на биологията и екологията на вида. Включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие, проучване на разпространението и състоянието на популацията на вида и опазване на местообитанията му.
Литература: Александров, 1970, 1971; Gyosheva et al., 2006; Dimitrova & Gyosheva, 2009.
Автор Евтимия Димитрова
