Руска самодивска трева
Peucedanum ruthenicum M. Bieb.
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ac(iv); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото високо 35–90 cm, плътно, голо, зелено или пурпурно. Приосновните и долните листа на 8–17 cm дълги дръжки, три пъти тройнонаделени; крайните дялове дълги 2–5 cm и широки 1,5–2.6 mm, линейни, тревисти, голи. Средните стъблови листа на 3,5–10 cm дълги дръжки, нишковидни, с широки стъблообхващащи влагалища. Главните лъчи 10–18, неравни помежду си, 2–7 cm дълги, голи, с обвивка от 1–3 линейни, опадащи листчета или обвивката липсва. Сенниците с 15–25 цвята, венчелистчетата бледожълти. Мерикарпиите равни или почти равни на плодната дръжка. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи, каменисти и тревисти места, обикновено на варовик, но и по умереновлажни мезофилни ливади (с. Дунавци), с малочислени популации.
Разпространение в България. Североизточна България (Кабиюшка могила), Стара планина (Изт. – Рижка планина, вр. Беклембир), Тунджанска хълмиста равнина (ливадите край с. Дунавци, Казанлъшко); на 300–500 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна Европа и Кавказ.
Отрицателно действащи фактори. Силно фрагментирани, малочислени популации с ограничени възобновителни способности, разораване на мезофилните ливади.
Предприети мерки за защита. Популацията на Кабиюшка могила попада в границите на защитена местност „Могилата“. Находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите на вида. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Денчев, 1970; Кузманов и др., 1987; Николов и др., 1994; Dimitrov & Vutov, 2006.
Автор Теньо Мешинев
