Блатна самодивска трева
Peucedanum palustre (L.) Moench
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Регионално изчезнал [RE]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 50–100 cm, кухи и набраздени. Листата 2–6 пъти перести, крайните листни дялове линейни или ланцетни. Цветовете дребни, бели или розови, събрани в сложно сенниковидно съцветие. Плодът елипсовиден или яйцевиден, с 3 изпъкнали ребра. Цв. VII–VIII, пл. VIII–X. Размножава се със семена, разпространявани чрез водите (хидрохорно).
Местообитание и популации. Расте по влажни места и блата. Последните данни за намирането на вида са от 1947 г.
Разпространение в България. Знеполски район (Чокльово блато); 650 m н. в.
Общо разпространение. Европа и Западен Сибир.
Отрицателно действащи фактори. Пресушаването на сладководните водоеми в котловините и равнините, корекция на речните долини, строителство на миниВЕЦ. Находището в Чокльово блато най-вероятно е унищожено поради добива на торф и съпътстващите промени на водното ниво.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Чокльово блато е възстановено и е обявено за защитена местност.
Необходими мерки за защита. Целенасочено търсене на този вероятно изчезнал от нашата флора вид. Реинтродукция на вида със семенен материал от находища в съседни страни.
Литература: Йорданов, 1947; Стоянов и др., 1967; Кузманов, Андреев, 1982; Андреев, 1984.
Автор Димитър Димитров
