Тесалийска мантийка
Petrorhagia thessala (Boiss.) P.W. Ball & Heywood
Сем. Caryophyllaceae - Карамфилови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото изправено, към върха слабо разклонено. Листата линейни. Цветовете в главести съцветия. Прицветниците широки до 4 mm, ясно обхващащи чашката. Чашката гола или жлезистовлакнеста, с продълговати тъпи зъбци. Венчелистчетата бели, с розови или червени жилки, линейнолопатовидни. Плодът многосеменна кутийка. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Участва в ксеротермни тревни съобщества на варовикoва скална основа с доминиращиChrysopogon gryllus ,Dishanthium ischaemum, Stipa spp.,Festuca valesiaca. Популациите са малочислени, на места до единични индивиди.
Разпространение в България. Славянка (с. Парил, с. Нова Ловча), Пирин (Ю. – местн. Лалево в подножието на вр. Света Елена); 500–1000 m н. в.
Общо разпространение. Бивша Югославия, България, Гърция.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, ниската численост на популациите, нарушаването на хабитата в резултат на дребномащабно залесяване, активна паша и утъпкване.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Находищата при с. Нова Ловча и с. Парил са в границите на резерват „Алиботуш“.
Необходими мерки за защита. Установяване на умерен режим на паша в находищата. Преустановяване на внасянето на неприсъщи за района растителни видове при опитите за залесяване. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Раденкова, 1966; Андреев, 1984; Ball, 1964; Greuter et al., 1984; Jalas & Souminen, 1986.
Автор Пепа Игнатова
