Блатно пропадниче

Pedicularis palustris L.

Сем. Scrophulariaceae - Живеничеви

Природозащитен статут. Критично з астрашен [CR A4c]. ЗБР.

Морфология и биология. Едногодишно до двугодишно тревисто растение. Стъблото изправено, разклонено от основата или средата. Листата перести, последователни по цялата дължина на стъблото. Цветовете единични или събрани по 2–25 в класовидни съцветия. Чашката заобленояйцевидна, при узряване на плода мехурестоподута, двуделна. Дяловете плитки, със заоблени връхчета. Венчето розово-червено. Горната устна шлемовидна, завършваща с две зъбчета; долната устна триделна, с най-малък среден дял. Плодът удълженояйцевидна кутийка, на върха заострена. Цв. ІV–V, пл. V–VІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Расте по влажни ливади, мочурливи и блатисти места. Популациите на вида са малочислени, с тенденция за отмиране.

Разпространение в България. Софийски район (кв. Драгалевци, с. Цръклевци), Знеполски район (местн. Чокльово блато при с. Байкалско, с. Главановци), Рила (Самоковско поле при с. Широки дол, с. Продановци, с. Доспей); 500–1000 m н. в. Популацията при с. Казичене (Софийски район) е изчезнала.

Общо разпространение. Европа (на юг до Пиринеите, Северна Италия, Южна България, Южен Урал), Азия (Сибир, Монголия, Китай).

Отрицателно действащи фактори. Ниската численост на популациите, влошаване на качеството на местообитанията в резултат на отводителни мероприятия в заеманите от вида територии (пресушаване на блата), дърводобив, паша и коситба, употреба на пестициди в съседни на находищата селскостопански земи, селищно развитие.

Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището при с. Байкалско е включено в рамките на защитена местност „Чокльово блато“.

Необходими мерки за защита. Обявяване на защитени територии в района на Самоковско поле. Реинтродукция в естествените местообитания; съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Литература: Пенев, 1984; Пеев, 1995; Meyer, 1972; Hedge, 1978.

Автор Пепа Игнатова


Блатно пропадниче (карта на разпространението)

Блатно пропадниче (илюстрация)